Фукусай Жоосоо
Роден е 1673 г., единствен син на Сенсо, носи името Йозабуро по рождение.
Жени се през 1693 г., има син, който по-късно оглавява семейството и дъщеря. Наследява задълженията на баща си като чаен майстор за къщта Маеда даймайо, взема името Сошицу след смъртта му, дава се началото на традицията всеки Иемото на Урасенке, наследствено да носи това име.
Служи като чато (глава на чаените занимания) за главата на клана Ийо Матсуяма и Хисиматсу Саданао. Последвалите глави на Урасенке, до Генгенсай в края на Едо периода, продължават да служат като чадо магистрати на Хисаматси фамилията.
Умира 14 май 1704 г., само на 32 години.
Риккансай Тайсо (Сошицу VI)
Рикансай, чието име по рождение е Масакичиро, губи баща си
Фукусай Жоосоо, когато е само на 11 години. По това време глава на Омотасенке семейството е 27-годишният Генсо Соса. Генсо поема грижата на Масакичиро, обучават конфуциански учения, театър Но, театър Кьоген, работят заедно на чакаи.
Ринкансай се развива и като добър калиграф и художник.
Жена му умира рано, имат две дъщери. Умира на 28 август 1726г., само на 33 години.
Погребан е в гробищата на храма Токайджи.
Сайсайсай Чикусо (Сошицу VII)
След преждевременната смърт на Риккансай, Масаносуке, седемнайсетгодишния втори син на Иемото на Омотасенке, Генсо, е определен като седмо поколение Иемото на Урасенке, с името Чикусо. За обучението му се грижат майката на Риккансай, Генсо, както и по-големия му брат, който по-късно оглавява седмо поколение Иемото на Омотасенке, с името Джошинсай Тенен. Получава името Сайсайсай от Риуган Сочин, който служи в Дайтокуджи. По това време се премоделира стаята, известна като Мушикикен. Трагично, Чикусо умира на 2 март 1733 г.,само на 25 години, неженен. Джошинсай се превръща с стълб на фамилията Сен.
Югенсай Ито (Сошицу VIII)
След смъртта на Сайсайсай, неговият 15-годишен брат Тойциро става наследник на Урасенке с името Югенсай Ито. По-големия им брат, Иемото Джошинсай Тенен на Омотесенке му помога да намери талантите си.
Тойциро прави много промени в Сен традициите. Двамата братя преминават през Зен обучение, под ръководството на Дайшин Гито, Дайриу Соджо и Мугаки Со от храма Дайтокуджи. Заедно измислят „шичиджи” практиките или практики, които наблягат на духовните аспекти в чаеното изкуство. Ито изучава задълбочено театър Но и китайските класики. Създава много чаени прибури и пише трактата "Hama no Masago" или "Песъчинки на плажа".
На 33 години е, когато Джошинсай почива, поема отговорнастта и за трите Сен семейства. За стогидишнината от смъртта на Сотан организира сто служби и чаджи.
Докато е чато (глава на чаените занимания) за Маеда и Матсудайра даймио семействата, изгражда приятелски връзки с много други заможни и влиятелни даймио семейства. Има много последователи самураи, както и хора от заможни търговски
семейства, увеличава последователите на Сен чадо. Обслужва клановете Хисамацу и Хачисука от града Ава, днешен Токушима. Спомага за отвърждаването на Сен традициите в Едо, Осака и Бизен.
Подържа обучението чрез метода Шичиджи-шики. Променя нагласите спрямо изучаването на чадо чрез записки, започват да се ползват наръчници.
Югенсай Ито умира на 2 февруари 1771 г., на 53 години. Следващите поколения наследяват Урасенке като просперираща организация, с много последователи.