Родословие

Юмиосай Джикисо (Сошицу XII)

Генгенсай има двама сина и една дъщеря. Първият син живее съвсем кратко а вторият, Ичиниосай, умира през 1862 на 17 години. На 15 април 1871 година, когато единствената му дъщеря, Юкако, става на 22 години, я омъжва за втория син на Суминокура Дженеи, наследник на богато и влиятелно старо семейство в Киото - Суминокура.
Суминокура е роден на 21 март 1852, на 20 години е когато става част от семейството Урасенке, а по-късно наследява Генгенсай като XII поколение чаен майстор - Юмиосай Джикисо.
Юмиосай и Юкако са родители на Комакичи или на Енносай Сошицу XIII.
На 25 октомври 1885 година, Комакичи е на 14, когато му се възлага водачеството на семейството. Юмиосай е на 35 години, когато се оттегля в Миокиян, Ямазаки извън Киото. След това променя местожителството си няколко пъти. Съпругата му, Юкако като виден чаджин (след смърта наречена Шинсейн) се грижи за Комакичи и обучението на последователите.
Най-големият чакай от Юмиосай се състои през 1909, за 33-тата годишнина от смъртта на Генгенсай. Осъществава се царемония в
Дайтокуджи Джукоин, както и в храма Наншуджи, Сакай.
На 4 Ноември 1916 година, Юмиосай, Еносай, Генкусай и Мугенсай заедно организират Кенча-??ики в Сумио??и храма, чествайки официялното завръщане на трона на Принца (по-късно император Шова). Почива на 8 декември, следната година.
Голяма част от трудовете му се публикуват приживе, а бъдещето на Урасенке изглежда безоблачно.


Енносай Тетчу (Сошицу XIII)

Роден е на 21 май 1872 година, най-голям син на Юмиосай и Юкако (дъщеря на Генгенсай). Родното му име е Комакичи, дадено от дадо му Генгенсай. Оглавява семейството на 14 години, на 18 наследява името Со??ицу като тринайсто поколение ??емото.
Жени се през 1890 година и през следващата 1891, заедно със съпругата си, Цунак, се преселва в Токио, поставя основите на тамошния клон на Урасенке. Получава подкрепа на редица почетни личности, включително и тази на Танака Собоку, влиятелен учител в Урасенке. Собоку осигурява на Енносай възможността да прави кенча-??ики в храма Юшима Тенджин, което се превръща в традиция за Урасенке в Токио. Дава уроци за чаеното изкуство на членове на императорския двор. През 1893 императорският принц Кита??ракава Йо??ихито му дава името Енно, което започнва да се използва с мона??еския суфикс ???сай’. Това име се избира, за да може ???плавно’ (енман ни) да използва своите знания (но). По това време императоския принц Коматсу Акихито, който е главен буистки свещенник в храма Нинаджи в Киото му дава името Тетчу,буквално преведено ???желязо отвътре’.
През 1893 година се ражда и първото му дете, син, бъдещия 14то поколение ??емото.
През 1894 година Енносай се върща обратно в имението в Киото с жена си и детето, където през това време майка му преподава чаеното изкуство. Сред учениците си има императорски наследници и благодорници. Съпругата на Еносай, с чаено име Соко, преподава чаною на първата гамназия за жени, като така станава първата Гако Чадо учителка. През 1911 за първи път се провежда първия интензивен летен семинар (Каки Ко??укай), което поставя традиции в обучението на чаен етикет в женски училища.
Когато Еносай става на 40 години, измисля бонряку-темае, което се преподава с Гако Чадо. Също така подновява и/или добавя нови правила към други темаета. През1910 година добавя нов Шичиджи-??ики-Саню-но-??ики, което комбинира правенето на чай, подреждането на цветя и наслаждаването на благовонии.
Когато ??куко от благородническото семейство Куджо (лейди ??куко е майката на жената на император Тай??о, импратрица Теймей) отива да се сбогува, преди да премести резиденцията си в Токио, подарява на Еносай карамоно чайре и той създава - Карамоно Вакин темае. Когато монахинята Хйей от манастира Муракумо Го??о (по това време намиращ се в Хорикава-??мадегава в Киото) посетила един ден Конничиян, той изобретил царемонията фуро нага??и-дате. Други методи, които той създал или подобрил включват: коича какуфуку-дате, индивидуално поднасяне на коича (коича за един човек се прави в омоджаван и се сервира на ??окуяку, за останалите гости се донасят на поднос чаши с вече сипан определено количество чай от мизуя и тей??у разбърква чая с топла вода за всеки човек); Ро и фуро угуису-дате; Араи-джакин (специално фуро темае за лятото, където чакина не е сгънат преди темае, а се внася в стаята потопен в вода в хираджаван); Угуису мисуби (тей??у фукусата е завързана в форма подобна на птиче и се поставена на тана или мидзуса??и); О-чабако; Дайен бон.
Енносай започва списването на Конничиян Гепо списание, дне??ното Танко. По тези начини той е пригодил чайните методи към своето време. Почива на 5 август 1924 (Тайшо 13), 5 часа след поздравителнта си реч към 13 летен кошукай.


Мугенсай (Сошицу XIV)

Роден на 24 юли 1893 г. в Азабу, Токио Мугенсай Секисо е най-големият син на Енносай. При раждането си е кръстен Масаносуке. След началното училище към Учителския колеж на префектура Киото, той постъпва в протестантското училище Дошиша, окуражен от съпругата на Нижима Жо (ученик на баща му Енносай и основател на училището през 1875 г., което през 1912 г., е признато за университет).
През 1910 г. (43-та година от периода Мейджи) Масаносуке вече с името Генкукен Ейсей, провежда своето първо кенчашики в храма Дайкокутен, Киото. През април 1911 г. - първото си чаджи като официален наследник на семейството. На 31 май 1915 г. (4-та година от периода Тайшо) той променя името си от Генкукен Ейсей на Генкусай Сошику, а на 13 юли същата година, на честването на Сейчу, официално му е присъдена титлата wakasosho (млад майстор). На 20 февруари 1917 г. Генкусай Сошику встъпва в брак с Кайоко от известното семейство Ито от Сендай. В чест на събитието той създава Читоседана. По това време получава името Тантансай от барон Куки Такайчи. Тантансай и Кайоко имат три момчета и две момичета. Най-големият син, наследникът, е роден през 1923 г. (12-та година от периода Тайшо).
През 1924 г., по време на експедиция в Шанхай (Китай), Тантансай получава новината, че баща му е в критично състояние и се завръща в Киото. Енносай умира на 5 август. Тантансай оглавява 14-то поколение Конничиян.
На 9 март 1925 г., той дава будистка клетва при главния абат Маруюама Ден-е в храма Дайтокуджи и получава от него религиозното име Мугенсай.
На 61-ия си рожден ден (неговото Канреки) получава името Секисо от главния абат Гото Зуиган от храма Дайтокуджи.
През декември 1924 г. (13-та година от периода Тайшо), в главната зала на храма Дайтокуджи, Мугенсай поднася чай (кенча) на имерицата Теймей, съпруга на императора Тайшо. Поднася чай и на принцовете, а през февруари 1953 г. (28 година от периода Шова) поднася чай на престолонаследника в чайния павилион Шоконтей в двореца Катсура. Сред всички в света на чая той най-активно поднася чай в храмовете и манастирите из страната, между които е и храмът в Исе. Дарява чашитсу на храма Канутей в Тенриуджи, както и на други храмове. Под ръководството на Тоинсеки са построени чашицу в полите на Хигашияма в Киото, Sejkoan в Хонолулу и Kakueian в Бразилия.
Многобройни са дарбите на Мугенсаи. Той е ценител на калиграфията и живописта, практикува Но, японска флейта и класическо пеене нагаута. На 18 години започва да учи нихонга рисуване при Okutani Shuseki (1865-1936) и от него получава артистичното име Генсеки. По това време учи и вака поезия. Кайоко, също показва талант в изкуството на вака и двамата често създават творби, в които съчетават поезия и рисуване.
За да укрепи Урасенке, Мугенсаи прави множество нововъведения. През 1940 г. създава Танкокай. Клонове на Танкокай са основани в различни региони в Япония и целта им е да повишат културното равнище в съответните области. Като осъзнава нуждата от японски международнен обмен, през 1947 г. Мугенсаи създава Фондация за международна Чадо култура (Кокусай чадо бунка куокай). През май 1949 г., в качеството си на председател на управителния съвет и воден от стремежа да запази историческото наследство на семейството, той основава Фондация Урасенке (Zajdanhojin Konnichian). Благодарение на усилията му, Урасенке Чадо печели популярност.
През май 1956 г. започва работата по построяването на Чадо Кайкан, която се превръща в историческата сграда, а през март следващата година е построен и центърът за обучение в Токио. На приема при откриването на Чадо Кайкан присъстват принц и принцеса Такаматсу, а те му дават името - Шинка ("Цвете на сърцето").
През март 1957 г., за дългата си служба в разпространяването на Чадо и развитието на японската култура, Мугенсай е удостоен с медал с тъмно-синя лента. През ноември, същата година, получава медал с пурпурна лента, присъден за първи път на последовател на Пътя на чая.
Мугенсай умира неочаквано на 72-годишна възраст, на 7 септември 1964 г., в страноприемница до езерото Акан, където е отседнал по време на бизнес пътуване до Хокайдо. Посмъртно му е присъден Орденът на ??згряващото слънце, 3-та степен, 4-ти клас.
Сред създадените от Мугенсай темае са:
Уакей чабако – съчетание на чабако темае "унохана" и "юки", създадени от Генгенсай.
Шикиши чабако темае, със същото “Гошо Каго”, което и Енносай използва в императорския дворец (Гошо).


Сен Ген??ицу (Со??ицу XV)

Роден на 19 Април 1923, Хоонсай Хансо Ген??ицу е най-големият син на Мугенсай и Кайоко. След дипломирането си в университета До??и??а, учи във факултета Маноа към Хавайския университет. През юни 1949 г. практикува дзен и дава будистка клетва пред Гот Зуиган Ро??и в храма Дайтокуджи. От него получава и будисткото си име, и титлата
Хоонсай Ген??уку Соко Коджи. През февруари 1950 г. е церемонията по официалното му обявяване като wakasosho (млад майстор) и претендент за титлата йемото.
През януари 1951 г. Хоонсай Хансо Ген??ицу за първи път пътува в чужбина, в САЩ, за да разпространи идеята "Мир чрез ча??а чай", подтикнат от преживяното от него през Втората световна война като кадет в специалния отряд за нападение към ??мператорските военновъзду??ни сили. От тогава Хоонсай Хансо Ген??ицу непрестанно пътува по света на мирно поклонение и печели всеобщото признание като културен мисионер на Япония.
След смъртта на Мугенсай през 1964 г. Хоонсай е 15-ят официален приемник на династията чайни майстори Рокю Коджи и на имението Конничиян.