Родословие

Югенсай Ито (Сошицу VIII)

лед смъртта на Сайсайсай, неговият 15-годишен брат Тойциро става наследник на Урасенке с името Югенсай Ито. По-големия им брат, Иемото Джошинсай Тенен на Омотесенке му помога да намери талантите си.
Тойциро прави много промени в Сен традициите. Двамата братя преминават през Зен обучение, под ръководството на Дайшин Гито, Дайриу Соджо и Мугаки Со от храма Дайтокуджи. Заедно измислят „шичиджи” практиките или практики, които наблягат на духовните аспекти в чаеното изкуство. Ито изучава задълбочено театър Но и китайските класики. Създава много чаени прибури и пише трактата "Hama no Masago" или "Песъчинки на плажа".
На 33 години е, когато Джошинсай почива, поема отговорнастта и за трите Сен семейства. За стогидишнината от смъртта на Сотан организира сто служби и чаджи.
Докато е чато (глава на чаените занимания) за Маеда и Матсудайра даймио семействата, изгражда приятелски връзки с много други заможни и влиятелни даймио семейства. Има много последователи самураи, както и хора от заможни търговски
семейства, увеличава последователите на Сен чадо. Обслужва клановете Хисамацу и Хачисука от града Ава, днешен Токушима. Спомага за отвърждаването на Сен традициите в Едо, Осака и Бизен.
Подържа обучението чрез метода Шичиджи-шики. Променя нагласите спрямо изучаването на чадо чрез записки, започват да се ползват наръчници.
Югенсай Ито умира на 2 февруари 1771 г., на 53 години. Следващите поколения наследяват Урасенке като просперираща организация, с много последователи.


Фукенсай Секио (Сошицу IX)

Най-големия син на ??то, Фукенсай Секио, се рожда през 1746г., когато Ито е на 28 години. Записки разкриват, че при честването на стогодишнината от смъртта на Сотан, Фукенсай се нагърбва с подредбата на цветята за почти всички от стоте организирани чаджи. Започва да носи името Геншицу още на единайсет-дванайсетгодишна възраст.
На 14 години прави чаджи в императорския дворец, получава подарък - кутия за благоухания във формата на хризантема.
През 1771 г. е на 26 години, когато баща му почива. Седем години по-рано почива майка му.
Основна мисия в живота му се превръща възтановяването на именята на Урасенке, след огромните, опусто??ителни пожари през 1788г, разрушили деведесет процента от Киото. Успява за година. След това организира множество чаджи, посветени на поправената Юин и двестагодишнината от смъртта на Рикю. Ценна статуя на Рикю също е повредена при пожара, успява да я реставрира навреме за почетната служба. ??емото на Омотесенке и Мушакоджисенке, главите на чайните фамилии Ябуночи, Матсио и Хиседа, Раки Токуниу, Накамура Сотетсу Ж, различни монаси от храма Дайтокуджи и много аристократи уважават тези събития. А за подредбата на цветята се заема най-големият му, двайсет и две годи??ен, син – Нинтокусай.
През февруари 1790г. трите Сен фамилии заедно организират почетна царемония в памет на Рикю.
Един от най-близките приятели на Фукенсай Секио е придворния аристократ, уака-поетът и калиграф Хино Сукеки.
Фукенсай работи усилено по установяването на Едо като културен център. Умира на 26 септември 1801г. на 55 години. Първият му син, Нинтокусай, става десето поколение Шемото на Урасенке, а третият му син, Кокосай – Шесто поколение ??емото на Му??анокоджисенке.


Нинтокусай Хакусо (Сошицу X)

Най-големият син на Фукенсай Секио, Нинтокусай, чието първо име е Йосабуро, се ражда през 1770г. Става десето поколение Шемото на Урасенке, когато е на 34 години. На 14 годишна възраст организира първото си Кучикири чаджи, най-важното чаджи за едно чаено семейство, в Юин чайна стая.
По това време популярната култура в Едо е в разцвет.
Първият му син умира много млад през 1811г. и въпреки че има още пет сина, те така и не доживяват пълнолетие. И двете му съпруги, и втората му дъщеря Теруки, са ревностни последователи на Пътя на Чая. Първата дъщеря, Мачико става известен чаджин. През 1819 г. Нинтокусай осиновява момче, което по-късно се жени за Мачико.
Умира на 24 август 1826г., на 57 години. Остава известен като взискателен баща, учител и чаен майстор.


Генгенсай Сейчу (Сошицу XI)

Рожденото му име е Еигоро. Роден е в Бунка през 1810 г., седмо поколение Норитомо от семейство Огиу Мацидария, феодални лордове от областта Микава Окудоно. Неизвестно е колко сина има Норитомо освен Еигоро, брата на Еигоро, който става осмо поколение глава на семейството и още един, осиновен брат от Ватанабе семейството, приел артистичното име Иуджисуан.
През 1819 година, 10-годи??ен, Еигоро е осиновен от Нинтокусай,
жени се за дъщерята му, Мачико, родена същата година като него. Когато и двамата са на по 17 години Нинтокусай почива и Еигоро го наследява като XI поколение емото, с името Генгенсай.
Генгенсай енергично работи за развитието на Урасенке, същевременно поддържа връзки и със своето Даймио семейство. Стреми се да получи изключително добро образование. Втората му майка Сое и други учители обучавали и него, и Мачико. Генгенсай изучава задълбочено чадо, поезия, китайска класика, японка литература, клиграфия, флейта и благовонии.
Генгенсай е изключително активен социално и професионално.
Продължава традицията да служи като чадо консултант за Кага Маеда от даймио фамилията и за ??йо Матсуяма Хисаматсу даймио фамилията. Тясно свързан е с Бизен Окаяма Икеда фамилията, Овари Токугава фамилията и Таясу фамилията и други фамилии от неговата родна област Микава. Създава различни чабако-темаета, като резултат от честите си пътувания до тези области. Това включва Унохана тамае, Юки темае, Тсуки темае, Хана темае.
Голяма годишнина, която Генгенсай организира е 250-годишнина на Рикю през 1839 година. Събитието е чествано съвместно и от трите Сен фамилии, а Генгенсай като най-възрастния Иемото по това време, на 30 години (Киукосай от Омотесенке на 22 години, ????инсай от Му??акоджисенке на 10 години) построява предверие, врата и фойе - Тотсутотсусай, Дайро-нома, Хосенсай, и Бай??иан, Урасенке получава напълно нов облик. Също в чест на годишнината, Генгенсай организира около 80 чаджи; за едно от тях, с благородника Коное като първи гост, поръчал 250 червени Раку „Уме кого”.
Сред другите събития, които Генгенсай организира са 150-годи??нина от смъртта на Сенсо Сосхитсу, първа година честване за Съветника Овари към императорския двор.
Мачико умира през 1845 година, когато Генгенсай (и тя) били на 35 години. Генгенсай се жени повторно за нейната по-млада сестра Теруко, ражда му се син - Чйомацу. Генгенсай е пълен с надежди за това дете и когато е само на 10 години му дава артистичните имена - ??чинйосай Ген??итсу. Създава Акебоно (изгрев) натцуме мислейки за светлото бъдеще на сина си. ??чинйосай Ген??итсу е на 11 години, когато се чества 200-годи??нина на Сотан, за което са организирани 100 чаджита и е отговорен за усуча частта на събитието. Травмата е голяма, когато почива на 17 години,през 1862 г.
На 50-годи??ния си юбилей, Генгенсай сменя артистичното си име Киохаку на Сейчу. ??ме, което получава от благородника Куджо Наотада. Започва да се подписва като Генген Сейчу.
През 1860 г. първият министър на ??огуна Тайро ??й Наосуке (подписал първия договор с чужди сили) е убит от партията на ронините, които били против чуждестранното присъствие в Япония. Това е годината, когато Генгенсай пожелал да направи чаено прино??ение на императора в императорския дворец. Прино??ението е осъществено през 1865 година. Сладките за събитието са Онхи??иханабира, които получава от императорския дворец.
Следва труден период в живота на Генгенсай, поддържането и развитието на културната традиция се паузира, заради политически хаотичните времена.
През 1871 година Генгенсай организира омъжването на дъщеря си Юкако с момче от фамилията Симинокура.
Към края на режима на Токугава на различните форми на японската традиционна култура се гледа като на постижения, които поставят акцент на умението и техниката. Японското правителство има бедна представа за истинската същност на чадо и счита, че то е просто благовъзпитана дейност (югей). Генгенсай, представляващ чаеното общество и традиции, през 1872 г. пи??е петиция към правителството – „??стинската цел на Пътя на Чая”, целейки чадо да бъде признато като изкуство и много повече. През тази година на чаената експозиция в Киото, за първи път се представя рюрей, стил за правене на чай с по-достъпен характер за чужденци.
Генгенсай умира пет години по-късно, на 11 юли 1877, на 68 години.